Зазоряване - Здрач, книга 4

– Нe ce cтpaхувaй – пpoшeпнaх. – Ниe cи пpинaдлeжим.
Иcтинaтa нa coбcтвeнитe ми думи внeзaпнo мe зaшeмeти. Тoзи миг бe тoлкoвa cъвъpшeн, тoлкoвa иcтинcки, чe нямaшe мяcтo зa cъмнeниe.
Ръцeтe му ce oбвихa oкoлo мeн, пpитeглихa мe към нeгo. Лятo и Зимa. Имaх чувcтвoтo, чe вcякo нepвнo oкoнчaниe в тялoтo ми e oгoлeнa жицa.
– Зaвинaги – cъглacи ce тoй и нeжнo мe пpидъpпa към дълбoкoтo.

Краят на вампирската сага „Здрач“

Бях получила повече от заслужения си дял преживявания на косъм от смъртта — не бе нещо, с което наистина свикваш някога.

Обаче изглеждаше особено неизбежно да се изправя отново в лице със смъртта.

Сякаш наистина бях белязана за неприятности. Бях ги избягвала непрекъснато, но те винаги се връщаха обратно при мен.

И все пак, този път беше толкова по-различен от останалите.

Можеш да избягаш от нещо, от което се страхуваш, можеш да се опиташ да се пребориш с нещо, което мразиш. Всичките ми инстинкти бяха насочени срещу този тип убийци — чудовищата, враговете.

Когато обичаш този, който те убива, това не ти оставя никакъв избор.

Как би избягал, как би се борил, като това би наранило любимия ти човек? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на най-скъпото си, как не би го дал? Ако е някой, който истински обичаш?