Трима на Бумел

Втората книга на Джером незаслужено е критикувана като по-слабо продължение на „Трима в лодка“ и може би в някои отношения тя действително не се издига на висотата на предшественика си. Но коронните епизоди в нея не само че не отстъпват по експресивност на езиковия изказ, но я задминават със своята енергия и ярка образност. Пътешествието из Германия не предоставя на един писател като Джером възможности да се развихри така, както го прави с лодка по Темза, която той познава в нейното течение до Оксфорд в най-големи подробности, но това с нищо не е навредило на качеството и популярността на описанието с излезлите на бумел англичани. Реката в първия случай обединява комичните фрагменти и запазва целостта на повествованието, докато във втората книга Джером е принуден да се придържа към други правила. Тук той разчита на Германия и на отношението на англичаните към нейния народ.