Тишина през октомври

Тишина през октомври“ е роман за един изкуствовед, чиято съпруга Астрид внезапно го напуска след осемнайсет години брак. Останал сам в празния дом, героят се отдава на спомени и размисли за изтеклите години. Срещата с Астрид, женитбата, децата, светският живот сред интелектуалната копенхагенска буржоазия, пътуванията до Париж, Лисабон, Ню Йорк – цялото минало му се явява по различен начин, различно оцветено и налагащо различен аналитичен подход. Героят се вглежда в себе си, в дълбоките мотиви, задвижвали поведението му на син, баща, съпруг. Умишлената липса на диалог подчертава настъпилата тишина в живота му, самотата, изолацията му. Темата за преоценката на миналото, на пръв поглед обикновена и често експлоатирана, тук е третирана по ярко оригинален начин, езикът е ясен, точен, стилът – изискан, сравнението с Пруст и неговия поток на съзнанието се налага от само себе си, без да накърнява самобитността на автора и водейки ни към един момент, в който „окончателната присъда“ над героя още не е произнесена.