Смешни любови

„Смешни любови“ може да бъде написана само от майстор на елегантната илюзия и изненадата, какъвто е Милан Кундера. Млад мъж и неговата приятелка се преструват, че не се познават и повеждат разговор-игра, който постепенно развенчава илюзията за тяхната връзка. Учител симулира благочестивост, за да прелъсти смирена девойка, после я зарязва и започва да копнее за единение с Бог. Различни момичета чакат един и същ мъж, Дон Жуан на средна възраст, по перони, барове и плажове, ала той се връща при жена си. Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествените небесни сили, а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди едно на друго небеса.