Развитие на реформата на наказателния процес

Приемането на Конституцията на страната през 1991 г. и последвалата реформа на обективното право, както и корекциите в правилата на процесуалната практиката на съдилищата, прокуратурата и органите на МВР предизвикаха множество въпроси, които оформиха широкомащабна дискусия. Въвеждането на промени в законодателството, което регулира основни обществени отношения, е отговорна задача, която изисква внимателен анализ на новоустановените положения и тяхната ефективност. Несполучливото изпълнение на такава задача води до затруднения в практиката и непостигане на целите на съответното обективно право. Що се отнася до Наказателно- процесуалния кодекс, казаното има още по-голямо значение, като се има предвид, че наказателният процес е насочен към защита правата и свободите на гражданите, но и позволява законоустановено ограничаване на гражданите без влязла в сила присъда. Това завишава отговорността на законодателя, който трябва да положи максимални усилия, за да приеме гаранции за правилно разбиране и прилагане на законите. Законодателният процес следва да се изведе като приоритет в държавната политика по утвърждаване на устоите на едно демократично гражданско общество и правова държава. Наказателнопроцесуалният закон кодифицира материя, която до голяма степен е разнолика и не се отнася само до догматично нормативно регулиране на определени сфери на обществени отношения. Важно тук е, че наказателният процес дава способа за осъществяване на възникнала по правилата на Наказателния кодекс отговорност, а този кодекс урежда универсална санкционна защита на множество сфери на обществения живот. Спецификата на материалния закон, неговият предмет на правно регулиране дава отражение на приложимата процедура. Освен това, нормално, човешкото общество се развива, предвид което държавите и тяхната международна общност търсят нови формули, по-добри общовалидни стандарти и възможности за приемане на различна правна уредба, която по-успешно да удовлетворява необходимостта от рационално постигане на системата от ценности на съвременната цивилизация. Съответно в тази връзка и националният ни законодателен орган не може да прави изключение и това формира динамиката на промени в действащото обективно право и в доктрината.