Приспивна песен в Аушвиц

„Кал, електрически огради и сладкият мирис на смъртта – това беше Аушвиц за нас, така бе останал в спомените ни.” В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ? кошмар става реалност – макар самата тя да е с безупречен расов произход, съпругът ?, талантлив цигулар, е циганин и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна – Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ? и техните деца трябва да бъдат отведени. Майката отказва да се отдели от семейството си и поема по трънливия път към ада, наречен Аушвиц. Германският ? произход и уменията на медицинска сестра позволяват на Хелене да започне да работи с печално известния д-р Йозеф Менгеле, който по-късно в рядка проява на милосърдие ? възлага да организира детска градина и училище за децата от лагера. Сред безмерното страдание тя има възможност да осигури поне малко топлина, храна и надежда за най-невинните. И ще се бори за тях с всички сили, както за собствените си деца. Но е дошъл най-тъмният час от човешката история – и крематориумите не спират да поглъщат човешки души.