Портретът на моя двойник

Редом с Жените на Варшава, Портретът на моя двойник е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра – Хиената. Доколко обаче всеки от тях може да вярва на другия? Може ли изобщо да се вярва на друг човек в един свят, пълен с мошеници, където измамата се е превърнала в начин на живот. В книгата са включени и също толкова хапливите и изобличаващи повести Празното пространство и Санаториумът на доктор Господов, които придружават Портретът на моя двойник и в първото му издание. Санаториумът на доктор Господов разказва сюжета, който стои в основата на пиесата на Георги Марков Да се провреш под дъгата. „За разлика от дръзкия езиков експериментатор Йордан Радичков, чийто гротескен и митотворчески „магически реализъм“ руши традиционни наративни поетики, новаторството на Марков не е в поетиката и езиковото експериментаторство, а концептуално. Георги Марков се стреми да демаскира социалния фалш на съвременната му действителност.“ Светлозар Игов