Плът

„Плът“ е петнайсeтият роман на Роса Монтеро. Основната тема тук е неумолимият ход на времето. В книгата има секс, желан или платен, има и време, страх от времето, борба срещу времето. Има тъга и самота, съдържаща се в самото име на главната героиня. Соледад току-що е навършила шейсет, преживяла е любовно разочарование и иска да впечатли бившия си любовник с новото си завоевание – мускулесто трийсетгодишно жиголо. Последвалите перипетии, разказани подробно, увлекателно и забавно, с тънък хумор и самоирония, с интересни препратки към живота на прочути творци, са метафора на времето, на тъгата по отминалата младост, на страха от старостта. „Нарекох книгата си „Плът“, понеже говоря за плътта, която ни убива, която ни състарява и разболява, ала същата тази плът е в състояние и да ни изстреля във висините, да ни даде криле, да ни доближи до вечността, защото при изблиците на страст именно плътта ни освобождава от смъртта.“