Невидимите градове

…Пристигнал отскоро и невладеещ ни един източен език, Марко Поло не можеше да се изрази другояче освен с жестове, подскоци, викове на учудване и ужас, животински крясъци и лай или пък с предмети, които вадеше от дисагите си: щраусови пера, които разполагаше пред себе си като шахматни фигури. В „Невидимите градове“ (1972), творба със сложна и хитроумна структура, състояща се от 55 глави, разпределени в 9 отделни части, чрез въображаем диалог между Кублай хан и неговия посланик Марко Поло, Итало Калвино ни поднася „любовна поема за градовете“ и проникновен размисъл върху езика, утопията и нашия модерен свят. Петдесет и пет града, разказани на Великия хан от Марко Поло в близко до оригиналното „Описание на света“ повествование. Но тук, за разлика от обрисуваното от пътешественика, Итало Калвино пренася читателя в един ониричен свят, в който утопични градове говорят за паметта, за желанието, за знаците, за размените… Първото ми впечатление е, че тази негова книга, „Невидимите градове“, е написана от младо момче. Само един младеж може, от една страна, да е по разположение на духа така жизнерадостен, така искрящ, така готов да прави красиви, трайни, разведряващи неща; и само един младеж може, от друга страна, да има такова търпение – като майстор занаятчия, който държи на всяка цена да доизпипа „произведението си“. Пиер Паоло Пазолини