Нещата, които синът ми трябва да знае за света

Моля те за прошка. За всичко, което ще направя през следващите има-няма осемнайсет години. За всичко, което ще пропусна. За всички случаи, когато ще те изложа. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за онзи ден. За деня, в който не искаше да ми кажеш къде си скрил проклетия ключ от колата. И помни, че ти започна. Баща ти Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбираш ли ме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)