Наследяване по завещание в международното частно право

Настоящият труд "Наследяване по завещание в международното частно право" разглежда уредбата на международната компетентност при наследяване по завещание, както и на приложимото право към завещателната дееспособност, способността за наследяване по завещание, формата, съдържанието и тълкуването на завещанието. В проучването е направена съпоставка между стълкновителните норми в областта на наследяването по завещание на повече от сто държави, като са извлечени общите характерни белези (въз основа на критериите на привързване) и различията между отделните националноправни източници на международно частно право. Разрешенията в отделните държави се класифицират съобразно различните критерии и съотношението между тях, т.е. дали те са посочени алтернативно, кумулативно или при условията на евентуалност. Наред с това са разгледани и специфични особености на отделни законодателства, които ги отличават от останалите. Основният стремеж е сравнителноправният анализ да не бъде самоцелен, а от него да бъдат изведени положителните черти и недостатъците на отделни законодателни разрешения, да се съпоставят те с разрешенията, съдържащи се в българското международно частно право и да се направят изводи и оценки дали е необходима бъдеща промяна в законодателството в България – а ако отговорът е положителен – да се направят конкретни препоръки и предложения de lege и de conventionae ferenda. Последните са с голямо значение, като се има предвид непрекъснато нарастващата важност на наследствените правоотношения с международен елемент и необходимостта българската уредба да се намира в съответствие с най-модерните нормативни разрешения в материята на международното частно наследствено право.