Горният етаж

С "Горният етаж" започва обратното броене на трилогията Кръглата риба. Обратно е, защото тази трета част излиза първа, преди останалите две да са написани. Романът разказва за писател, държан затворен четирийсет години, за да произвежда, изключително успешните си романи. Книгата всъщност е смесица от спомените на писателя и от фантастичния роман, който той пише в момента. Цялата тази история обаче подлежи на много сериозно съмнение. Разказвачът писател също е дълбоко усъмнен в нея. По неговото мнение, той не е седемдесетгодишен автор, а трийсетина-годишен начинаещ писател. Не е невъзможно и двата варианта да са верни, в два паралелни свята. "Филмовото, кинематографичното, визуалното, е много важно в Горният етаж. Не само защото из текста се шматкат разни масово мултиплицирани образи на дигиталната епоха, не само защото историите недвусмислено намигат към Тарантино и други крайъгълни камъни на съвременното кино. Самото разказване е кинематографично: накъсано, колажно, с бързи щрихи, и разбира се, с много екшън. Също така с много ирония и хумор. Това е един "дигитален" постмодернизъм, произведен за хора, които прекарват времето си повече пред екрана или в клубовете, отколкото с книга в ръка".