Френският фотограф

„Френският фотограф“ е роман за свободата – всепоглъщаща, побеждаваща, разкъсваща бодливата тел и обществените норми. Това е завладяваща сага, в която любов, страх и вина се преплитат, оставяйки рани в душите на няколко поколения – рани от войната, които не зарастват и разделят цели семейства дори десетилетия по-късно. „Войната разкъсва, раздира. Войната разпаря, изкормва. Войната изгаря. Войната разчленява. Войната съсипва.“ Сюзън Зонтаг Има ли право една жена да получи наградата „Пулицър“? След като е минала през ада на Втората световна война, показала е на света ужасите на концлагерите и е дала глас на безименните жертви? Дори тогава, според мнозина от елита на американската журналистика, един от най-добрите военни кореспонденти няма право да получи „Пулицър“, защото е жена. Романът „Френският фотограф“ разказва историята на тази жена – събирателен образ на множество фотографки и журналистки, отразявали Втората световна война наравно с мъжете, но получили истинско признание едва десетилетия по-късно. Част от историите в тази книга се основават на репортажите на военния кореспондент Марта Гелхорн, писателка и бивша съпруга на Хемингуей. Прототип на главната героиня обаче е Лий Милър, американска фотографка, станала известна със своите снимки от наскоро освободените лагери „Бухенвалд“ и „Дахау“, от превземането на Париж и битката за Елзас. Какво прави човек със силата, която е придобил по време на война? Как да продължи след ужасите? И след като се е борил за свободата, може ли да бъде наистина свободен? Победено ли е злото, или просто е намерило нова форма? Жени от две поколения се опитват да отговорят на тези въпроси, докато нареждат пъзела на една трагична и невероятна история.