Да убиеш бащата

Джо Уип живее с майка си и не познава баща си. Единствената му страст са фокусите. Един ден майка му го моли да напусне дома им, за да запази връзката си с поредния си приятел. Джо се пренася в мотел, където среща великия илюзионист Норман Терънс и спътницата му Кристина. Образува се любовен триъгълник на фона на игра на покер, съпроводена от задължителното блъфиране, а Джо развива късен едипов комплекс и няма търпение „да убие бащата“. В „Да убиеш бащата“ Амели Нотомб е решила да ни запознае с това, което нарича „съвършения блъф“. Ето как го определя тя: „Съвършеният блъф е нещо като фокус. Вървим заедно с читателя, проследяваме някаква история, изпитваме някакви чувства и после, съвсем накрая, става ясно, че сме вървели в погрешната посока, защото всъщност се е разказвало за нещо съвсем друго. А всичко е станало пред очите ни, нищо не е било скрито, било си е там, просто не сме го видели“. Какво не сме видели в „Да убиеш бащата“? Сигурно всеки нещо различно