Баба праща поздрави и се извинява

Елса е на седем години и е специална, баба й е на седемдесет и седем и е откачена. Двете сформират боен екип, които погажда пакости на съседи, полиция и всеки нормален в обществото. Накрая бабата се разболява тежко и решава да се извини, праща внучка си да достави извинителни писма на жертвите им и тогава приключението започва… Откъс от романа на Фредрик Бакман „Баба праща поздрави и се извинява“ Тютюн Всички седемгодишни заслужават супергерои. Просто така стоят нещата. И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак. Така казва бабата на Елса. Елса е на седем години, но скоро ще стане на осем. Не я бива особено да е седемгодишна и тя го знае. Знае, че е различна. В училище директорът казва, че Елса трябва „да се приспособи“, за да „общува по-добре с връстниците си“. А пък когато се запознае с хора на годините на родителите й, те винаги заявяват, че е „много зряла за възрастта си“. Елса знае, че това е просто друг начин да се каже „адски досадна за възрастта си“, защото винаги го заявяват, след като ги е поправила, задето произнасят „дежавю“ грешно или защото не правят разлика между „мен“ и „аз“, докато говорят. Отворковците по правило правят такива грешки. А после се усмихват насила и уж духовито казват на родителите й „зряла за възрастта си“. Все едно ги е засегнала с това, че не е пълен идиот, само защото е на седем. Като че това е някакъв недъг. Ето затова Елса няма други приятели освен баба.