Ако някога успееш

Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно- канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното – духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на изящната словесност, чиито звънки рими и печални настроения така носталгично напомнят символистите. И само среднощното уиски в тях ни връща към истината – не, става дума за днес, но ние сме все такива – все не на място, все сепнати, все безприютни... Бойко Ламбовски